КАРАМФИЛ ИЛЧЕВ - ОТ ДОБРУДЖА ДО ШКОЛАТА НА ПСЖ В КАНАДА

Бившият вратар на Добруджа и Черно море Карамфил Илчев работи в Академията на френския гранд Пари Сен Жермен в Канада.

Роденият в Тервел бивш „моряк“ е със семейството си в северноамериканската държава от почти шест години. Той замина през февруари 2011 г., установи се в Монреал и от тогава живее там.

Карамфил започва кариерата си като юноша на Добруджа, с който дебютира в „А“ група през 2002 г., а след това преминава в Академик (Свищов). Играл е още за Черноморец (Бургас), след което отново се завръща на вратата на Добруджа. От 2005 г. е в Черно море и има 51 мача за „моряците“ в „А“ група, както и няколко срещи в европейските клубни турнири. На 4 юли 2010 г. Илчев подписа двугодишен договор с Берое, но шест месеца по-късно се озовава в Канада.

„За да отидеш там, не ти трябва зелена карта, както е лотарията в САЩ. За Канада има процедура по имиграция, която се базира на точкова система, и ако събереш нужния брой точки, документите ти се разглеждат от имиграционните власти, които решават дали да те поканят или не. Точките се базират на езици, образование, опит в дадена област, семейно положение и т.н. По принцип процедурата може да трае между една и пет години, според това колко изрядни са ти документите или какво са решили имиграционните агенти“, поясни Илчев.

„Лично на мен в главата ми варианта за Канада го имаше от доста години, но по една или друга причина не беше на дневен ред. В началото на 2010 г. подадох документи за имиграция, октомври същата година получих виза за Канада, доиграх сезона с Берое и февруари 2011 г. хванах пътя, както се казва. От самото начало се установихме със съпругата ми в Монреал и вече почти 6 години сме тук. Не сме се местили, тъй като се устроихме и се адаптирахме бързо“, казва още той.

След пристигането си в Канада Карамфил е учил една година френски език и кандидатствал в университет. „Те пък взеха, че ме приеха. Тази година се дипломирах като бакалавър по физическо възпитание (треньор). Имах задължителни стажове през четирите ми години в университета и имах възможност да работя във фитнес центрове, клубове по всякакви спортове, а отделно от това работих с няколко футболни отбора. Там се занимавах с деца от 8 години до младежи на 21“, споделя Илчев.

Именно тези стажове са му помогнали да получи сегашната си работа: „В момента се занимавам само с подготовката на вратарите в Академията на Пари Сен Жермен в Канада. Тренирам деца от 8 до 17 години. ПСЖ има такива академии още в Бразилия, Индия и Катар“.

Любопитното е, че Илчев е играл малко футбол и в Канада. „Още като пристигнахме, се изявявах три сезона за различни отбори в местната полупрофесионална лига, която е еквивалент на нашата „В“ група. Там бях и помощник-треньор, но в един момент времето просто не ми стигаше. Тук ежедневието е доста динамично, разстоянията са големи и времето някак си все не стига“, коментира ексстражът.

Завършва кариерата си със спасена дузпа срещу „моряците“

Карамфил Илчев приключи с футбола на една от най-хубавите за вратарите възраст – на 31 години. Последният му отбор бе Берое, където игра шест месеца. Стражът ни разказа и как през лятото на 2010 г. се е стигнало до раздялата му с „моряците“.

„След като дойде моментът, в който по необясними за мен причини тогавашният треньор на Черно море престана да разчита на мен, аз реших, че е време за голямата промяна. През зимата на 2010 г., след като 6 месеца не бях получавал шансове за изява, поисках от ръководството да разтрогнем по взаимно съгласие. От там ми обясниха, че държат аз да си изпълня договора и че треньорът е този, който взима решенията. Колкото и неприятно да ми беше от цялата ситуация, си дадох равносметка, че съм професионалист и трябва да се държа като такъв. За целия сезон 2009/2010 ми се събра общо един официален мач – загубата с 0:1 от Миньор за Купата след гол от дузпа, и няколко за дублиращия тим. Отново помолих ръководството за разговор, в който те ми влязоха в положението и уважиха моето желание да разтрогнем по взаимно съгласие. Аз междувременно си бях задействал вече процедурата за имиграция и беше само въпрос на време да замина“, разказва Илчев.

След като става свободен агент на 31 години, бившият му треньор в Черно море Илиан Илиев го кани в Берое. „Аз му обясних ситуацията – че съм задействал процедура по имиграция и че във всеки един момент може да получа документи. За него това не беше от значение, а може и да не го е взел насериозно. Така се озовах в Берое, за да се порадвам още малко на футбола. В началото на октомври 2010-а получих виза за Канада и казах на треньора, че доигравам сезона и си тръгвам. По ирония на съдбата, последният ми мач беше срещу Черно море в Стара Загора. Преди двубоя Илиан типично в свой стил ме пита: „Тук ли си, или вече в Канада?“. След такъв въпрос очаквах, че ще ме остави на пейката, но той ми гласува доверие, което аз оправдах със спасена дузпа в 90-ата минута (бел.авт. – пропускът е на Даниел Димов, а мачът в Стара Загора завършва 0:0)“, споделя Карамфил.

В Монреал се раждат двамата му синове

Животът на Карамфил Илчев тотално се промени в Канада. Освен че смени държавата, в която живее, там се родиха и двамата му синове. Големият Максанс е на четири годинки, а малкият Аарън – на една.

Преди почти година бившият вратар и половинката му Галя си купили къща в предградие на Монреал. „В началото, като пристигнахме, живеехме в квартал близо до центъра. Тук градският транспорт е перфектен – има автобуси, метро, влакове. Всички спазват разписанията до секунда, което много улеснява ежедневието. Семейството ни порасна тук, в Канада, след като се родиха двамата ми синове. В началото на тази година си купихме къща в предградие на Монреал, за да има повече пространство за децата, пък и аз да чистя повече сняг (смее се). Жена ми е медицинска сестра в онкологично отделение в най-голямата болница тук. Ежедневието ни е винаги на бързи обороти“, пояснява Илчев.

Запитан какъв е животът в Канада и трудно ли е да си чужденец там, Карамфил отговаря: „Животът е такъв, какъвто си го направиш. Като навсякъде. Тук има всичко – и добро, и лошо. На мен и моето семейство животът ни харесва с всичките му плюсове и минуси. Има възможности за развитие. Кой докъде стига, е друг въпрос – на когото докъдето му стиска. По отношение на това дали е трудно като чужденец тук, мога да кажа, че тук всички са чужденци. Хората са толерантни. Самата държава е устроена така, че да подкрепя и насърчава новодошлите. Българската общност в Монреал е около 20 000 души. Аз познавам само една малка част от тях, все пак тук има 4 милиона човека. Контактувам ежедневно с приятели“.

Както всеки друг, живеещ зад Океана, и роденият в Тервел бивш професионален футболист се е улисал по тамошните любими спортове. „Гледам всякакви спортове, тъй като аз обичам спорта. Тук хокеят е национален спорт, а Монреал Канейдиънс са гордостта на провинция Квебек, Монреал. Гледам и американски футбол, това дават по телевизията. Там подкрепям Бостън Пейтриътс“, казва треньорът в Академията на ПСЖ.

Не следи българското първенство

В последните години Илчев не само че не е в България, а и не гледа нашето първенство. „Нямам възможност да го следя. Информацията, която получавам, е от интернет или от други българи тук – кой с кого играл, как са завършили. Някак си за мен българското първенство загуби своя чар след един куп промени, постоянни сливания, закривания и така нататък. Нямам мнение за родния футбол по простата причина, че не съм гледал мачове в последните години“, казва той.

Пази само хубави спомени от „Тича“

Карамфил е категоричен, че пази само хубави спомени от престоя си в Черно море.

„През всичките години във Варна имах възможността да играя рамо до рамо с много големи и като хора и като футболисти личности. Няма да споменавам имена, за да не пропусна някого. В периода 2005-2010 Черно море беше фактор в родното първенство. Да не забравяме и участията в евротурнирите в същия период, двата изгубени финала за Купата, бронзовите медали. Макар че все нещо не ни достигаше да постигнем повече, това бе ценен опит, който клубът със своето постоянство и последователност успя да материализира във времето със спечелените миналото лято Купа и Суперкупа. Вярвам, че ще продължи в същия дух“, споделя ексвратарят.

Припомняме, че той пази в историческия мач за Купата на УЕФА в Щутгарт, когато варненци бяха на минути от отстраняването на немския гранд. След загуба с 1:2 в София, в Германия „моряците“ водиха с 2:0 до 84-ата минута. В последните секунди „швабите“ успяха да стигнат до 2:2 – резултат, който ги класира в следващата фаза. „Бяхме много близо. Момчетата бяха невероятни в този мач, но просто може би имахме нужда и от малко късмет в края“, спомня си вратарят.

Танко Дяков ще му гостува за Коледа

Карамфил Илчев е в добри отношения с всички играчи от престоя му на „Тича“. „За съжаление, след като пътищата ни са се разделили, е трудно да поддържаме връзка. Разменяме си съобщения във фейсбук или скайп, когато можем. Иначе, когато мога да се видя с някого, винаги е удоволствие да го направя. За Коледа Танко Дяков и семейството му ще ни гостуват, така че Черно море отново ще е основна тема по празниците“, споделя Илчев и добавя, че редовно се чува и вижда с бившия защитник на Локото и Ботев Васко Киров. „Дори, ако можем, и поритваме, ама това, последното, се случва много рядко“, казва с усмивка треньорът. Александър Дечев, АренаВарна