Борис Георгиев
БОРИС ГЕОРГИЕВ
1929 – 2017
Борис Георгиев е първият българин, който е спечелил медал от Олимпийски игри. Роден е на 6 март 1929 година в Добрич. В родния си град е учил в ОУ “Христо Ботев” и в Мъжката гимназия (ХГ “Св. Св. Кирил и Методий”). Продължава обучението си за висше образование във ВИФ “Г. Димитров” (Национална спортна академия), където завършва с отличен. За първи път е сложил боксови ръкавици на 16 години. С този спорт продължава и в казармата, където води занимания под ръководството на титулувания треньор в ЦСКА Константин Николов – Замората. Остава в армията и стига до чин подполковник от ВВС. Отговарял е за физическата подготовка и спорта в поделението в Доброславци, където е бил 33 години.
С голяма воля Моката достига до отличието в кат. до 75 кг в боксовия турнир в Хелзинки. Пътят му до медала не е бил никак лек. Той е трябвало да се боксира в непривичната за него, по-горна категория. Това се е наложило, тъй като съотборникът му Петър Станков не е успял да се задържи в категорията си до 67 кг и е трябвало да участва в по-горната. Като истински капитан на отбора ни, Георгиев се съгласява да отстъпи мястото си в кат. до 71 кг и да се качи при по-тежките. Така от 71 кг - категорията, в която е бил, успява да покачи теглото си само с по-малко от килограм, за да може да играе в категория до 75 кг, полутежка. В тази категория пък от по-горната до 81 кг е "слязал" Флойд Патерсон. Американецът спечели олимпийското злато. След това взе и световната титла за професионалисти в свръхтежка категория. Борис Георгиев си спомня, че в Хелзинки го е виждал как с часове е свалял килограми, за да се "побере", макар и с малко, под 75 кг.
В първия си мач българинът побеждава Щурмер (Люксембург), но слиза от ринга със силни болки в ръцете. Двете му китки са лошо контузени. Преди всеки следващ мач се налага да му ги замразяват с хлоретил.
Във втората среща побеждава по точки Гудник (Великобритания). На четвъртфиналите, които при победа носят на състезателите минимум бронзови медали, българинът се изправя срещу високия германец Венхьоер. Той се оказва труден за преодоляване, тъй като дългите ръце му гарантират защитна дистанция. Моката и неговият треньор Аспарух Ангелов – Парето успяват да намерят пътя към успеха. Те решават да заложат на близкия коракор, който българинът успява да наложи. Така Георгиев се класира за полуфиналите, където негов съперник е румънецът Васил Тица. Мачът е бил изключително динамичен. Равностойните съперници изнасят двубой, преминал на високо спортно-техническо равнище. С разбити ръце Борис Георгиев играе три рунда по 3 минути. След срещата двама от тримата съдии дават победа за българина, а един за румънеца. Веднага обаче американският арбитър променил своя глас и вдигнал в полза на Тица. Така резултатът се обърнал 2:1 за румънския боксьор. Двубоят е един от най-дискутираните. Британската преса пише, че българинът Борис Георгиев е ощетен, тъй като американският съдия е предпочел да прати Тица да се боксира срещу другия финалист - Флойд Патерсон от САЩ, вместо Българския лъв. След този случай международната боксова асоциация променя броя на съдиите – те стават пет и, като предадат бюлетината си, те нямат право да променят резултата. На закриването в Хелзинки с честта да носи българския трибагреник е удостоен Борис Георгиев.
Моката участва и на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. Там той кръстосва ръкавици в кат. до 71 кг, в която се състезавали едни от най-големите имена в най-популярния за това време спорт. В първия си мач добричлията побеждава пакистанец. На четвъртфинала среща поляка Печаковски, който преди това бе отстранил легендарния унгарец Ласло Пап. Георгиев губи по точки.
През 1996 година Борис Георгиев е удостоен със званието Почетен гражданин на Добрич.
Фактът, че той е и своеобразен пионер в родния олимпизъм, му носи и заслужено признание. През 1987 г. тогавашният президент на Международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч му връчва най-престижното отличие на организацията - сребърната огърлица с Олимпийския орден.
В своята забележителна спортна кариера Борис Георгиев осем пъти поред е републикански шампион. Участвал е на три Европейски първенства. Носител е на купа “Странджа”. Има три срещи с еталона в аматьорския бокс – Ласло Пап. Всички мачове между двамата са равностойни, но българинът ги губи. Георгиев има 289 официални битки. Той не знае какво е това нокаут, а за най-ценната си победа определя тази срещу Стамен Борисов, която според него му е дала старт да проявява все по-голяма сила и мъжество за всеки следващ мач. През 50-те години глава пред добричлията прекланя и силният български боксьор Богомил Захариев, който също е бил принуден да слезе от ринга победен. В началото на 90-те години Георгиев е бил треньор в Добрич близо година.
Прозвището си Моката е получил, когато е бил малък. Работил е в едно кафене и гостите на заведението постоянно му викали: “Дай една Мока, дай една Мока”.
Борис Георгиев винаги говори с голяма любов за родния си край Добруджа. Неговото чувство за патриотизъм, доразвито в годините му в спорта и армията, е пословично. Най-ярко това личи, когато му предложат да открие спортно състезание, когато бъде награден или му бъде дадена думата да поздрави участниците в тържеството, на което е поканен. При всяка среща с наследниците си в бокса той не пропуска да ги призове да дадат всичко от себе си в прослава на България.
Девизът му винаги е бил: “В усърдните тренировки се коват победите”.
Женен е за Любка – любяща съпруга, която през целият им съвместен живот винаги е била неотлъчно до него и му помага във всички сфери на живота. Имат две деца – Тинка и Васил.
|
.jpg)
.jpg)
