Информационна агенция "Център Спорт" | [email protected], +359 886 01 53 91 |
Създаден на 1 октомври 2009 г. | Първият спортен сайт на Добричка област | facebook.com/centersport.org |
Добре дошли в Център Спорт
2020-12-03 @ 00:01 EET
ДМИТРИЙ УСАГИН
Дмитрий Усагин e роден на 31 януари 1978 година в град Кишинев (Молдова). Той идва идва в България, след като през 1998 година е забелязан на турнира “Златен гонг” в македонската столица Скопие от президента на боксов клуб “Добруджа” Ивелин Иванов. Състезателят веднага е поканен да защитава цветовете на добричкия тим и в него да се развива като голям състезател, защото в неговия национален отбор не са го искали. Без да се замисли, молдовецът приема офертата и на четвъртия ден е посрещнат в Русе. Месец по-късно - през ноември 1998 година, участва в турнира “Златната ръкавица” в Белград. Става първи в кат. до 71 кг и е обявен за най-борбен боксьор.
В началото на 1999 година му предстои сериозно изпитание - участие в престижния международен турнир в България ”Странджа”. Усагин става първи в своята категория и получава приза за най-техничен състезател. Това е годината, в която започва подготовката на боксьора за Олимпийските игри в Сидни (Австралия). Дмитрий пропуска Световното първенство в Хюстън, тъй като няма български паспорт. В първенствата в България натурализираният молдовец е безупречен на ринга и през годините, докато е в страната, неизменно става шампион в своята категория.
2000-та година е най-успешнната за Усагин в състезателната му кариера. Той печели бронзов медал на европейското първенство в Тампере /Финландия/ в категория до 71 килограма. На международен турнир в Румъния печели виза за участие на Игрите в Австралия. На Олимпиадата жребият изпраща нашенеца да се качи на ринга в кат. до 71 кг срещу Джърмейн Тейлър от Съединените щати. Мачът завършва с явно превъзходство в първия рунд в полза на американеца, който по-късно печели бронзов медал.
След Сидни състезателят се прибира в България и кръстосва ръкавици между въжетата в международен турнир в Албена, където освен първото място в категорията си, става и носител на трофея “Албена къп 2000”. В края на календарната година той е избран за Спортист №1 на Добрич.
През 2001 година Усагин участва в турнира “Странджа”, където е определен за най-техничен състезател. Това 52-ро издание на турнира ще се запомни с подчертаното българско превъзходство - 9 от 11-те български финалисти стигат до златото. На финала в своята категория Дмитрий побеждава боксьор от Русия.
Следващата златна година в състезателната кариера на натурализирания молдовец е 2003-та. Тогава той е определен за носител на купа "Странджа" в 54-тото издание на боксовия турнир. За първия подобен трофей в кариерата си Усагин надиграва на финала в категория до 75 кг европейския шампион от Перм 2002 година Олег Машкин (Укр) с 37:22 точки. Преди това Усагин отвява с 39:22 известния кубинец Йосвани Деспайне. След турнира Дмитрий посвещава успеха на съпругата си.
През 2004 година боксьорът започва да гони квота за Олимпиадата в Атина. През март участва в международен турнир във Варшава. В Полша той стига полуфинал - след победи над Кай Твергерг от Норвегия с 44:15, Мамаду Диамбанг от Франция с 48:21, и Роберт Гниот от Полша с 41:33 точки. На полуфинала губи от руснака Олег Машкин с 47:27 т.
Месец по-късно Дмитрий Усагин достига до полуфиналите на турнира в Гьотеборг, който е квалификация за Олимпийските игри в гръцката столица. На 1/4-финалите в категория до 75 кг Усагин побеждава Дмитрий Сердюк (Хол) с 36:20 т. Останалите трима полуфиналисти в категорията са Карол Балжай (Унг), Сердар Юстюнер (Тур) и Александър Рубюк (Ест). По регламент само първите двама печелят квоти за Игрите в Атина. Усагин не е сред тях, тъй като губи на полуфинала от унгареца. Ако беше победил Балжай, то българският боксьор за втори път щеше да участва в големия спортен форум.
В България Дмитрий Усагин се състезава за “Добруджа” от 1999 до 2003 година. Успехите си с екипа на добричкия тим той постига под ръководството на личния си треньор Михаил Георгиев. След това се състезава за пловдивския “Ботев”, но до януари 2005 година, когато Усагин се прибира в родния си град Кишинев. Там продължава да тренира с брат си.