Елена Стоянова

Елена Стоянова

1952 –

Елена Стоянова е единственият добруджански спортист, който е участвал на три Олимпиади. Това тя прави в сектора “тласкане на гюлле” през 1972 г. в Мюнхен, 1976 г. в Монреал и четири години по-късно в Москва. По ирония на съдбата и трите започват с буквата М.
Родена е на 23 януари 1952 г. в генералтошевското село Изворово. Там ходи на училище до седми клас, след което учи в осми клас в село Житен. През 1968 г. пристига в Добрич, за да продължи образованието си в СПТУ по туризъм. Завършва и Института за детски и начални учители в Добрич.
Първоначално започва да спортува баскетбол и хандбал. Била е в осми клас, когато на състезание по трибой в училището в Красен преподавател забелязва гъвкава й фигура и силата, с която хвърля малка топка. Повече й харесвало да хвърля копие или да мята диск, но добрите резултати с гюллето дошли много бързо. Била е ученичка, когато тласкала уреда на 15.80 метра, а майсторската норма е била 15.50 м. До този резултат достигнала само след малко повече от година тренировки. Най-добрият резултат в състезателната й кариера е 20.97 метра, постигнат през 1980 г. в София. Нейни треньори са били Надежда Хлебарова в “Добруджа” и Васил Крумов в националния тим. Като състезател е била затрупана с множество примамливи оферти да защитава цветовете на отбори като “Левски Спартак” и ЦСКА, но патриотизмът й надделява пред обещания за жителство, работа и дом. Шампионка е на България за 1977 г. и 1978 г.  Многократна медалистка в националните първенства през 70-те години - с резултати, които днес трудно постигат настоящите гюллетласкачки. Участва на 3 Световни студенстски първенства, 6 Европейски първенства в зала, 3 Европейски първенства на открито, 8 Балкански игри и множество международни срещи на националния тим.
С голяма упорист, жажда да тренира и да побеждава Елена Стоянова достига до три Олимпиади. Първата - тази в Мюнхен през 1972 година, тя описва като най-хубавата и запомняща се. Може би защото й е била първата. Елена е изключително впечатлена - независимо, че преди това е участвала и на други големи състезания. Немците обаче я пленили с точност и организираност. Целият отбор отишъл преди Игрите и е имал възможност да стои на цялата Олимпиада. Следили всички спортове на многобройни монитори. Чрез екраните научавали и за поредния успех на български щангист или състезател от друг спорт. Колкото обаче била хубава Олимпиадата, толкова и охранявана. Налагало се е на прибежки да ходят до столовата. Имали забрана и да излизат от стаите си, а на вън за реда се грижили снайперисти. В сектора Елена забива гюллето на 18,34 м. и това й отрежда осмо място.
На следващите Игри спортните хора в България решили, че по-добри резултати гюллетласкачите ще постигнат, ако пристигнат в Монреал в последния момент, вместо да имат време за аклиматизация. Надпреварата в тази дисциплина била в края на Олимпиадата. Елена Стоянова пътува с полет от Париж до Монреал, заедно с нейната съотборничка в сектора Иванка Христова и две момичета от щафетата 4 х 400 м. Четирите жени пристигнали в Канада, облечени с националните си екипи. Въпреки това на летището не искали да ги пуснат, тъй като ги мислели за емигрантки. Освободили ги след двучасово стоене на аерогарата. Преди тази Олимпиада състезателките ни по “тласкане на гюлле” имат добри резултати. Два месеца преди това Иванка Христова счупила световния рекорд на базата на Белмекен. Слънце озарило деня, в който се провело състезанието, но след това пороен дъжд прекъснал хубавото време. За нещастие секторът бил намазан с блажна боя, която не давала сцепление. Непрекъснато е бил подсушаван. Елена тласка с контузия и си осигурява финал в осмицата преди втората в класирането Иванка Христова да е направила поредния си опит. Точно в този момент добруджанката набира смелост и отива да мотивира съотборничката си. Първо й поискала разрешение дали да й говори в този напрегнат момент и след това й казала: “Ти знаеш ли колко е в момента часът в България. Ти знаеш ли в момента колко българи не спят и стоят пред своите телевизори, за да те гледат. Стани първа заради тях”.
Секунди след тези думи Иванка Христова влиза в сектора. Прави опит и той се оказва най-добър в състезанието. Това й носи олимпийското злато, а веднага след това пред всички медии шампионката е признала, че благодарение на думите на Елена е стигнала до върха. Добруджанката завършва осма в Монреал с 19.89 м.
Четири години по-късно - на Олимпиадата в Москва Елена Стоянова завършва на престижното шесто място с 20.22 м. Това тя прави на плепълнения стадион “Лужники”, пред погледа на президентите на СССР -  Леонид Брежнев, и на Финландия - Урхо Кеконен.
Елена Стоянова е балканска шампионка. Стига до златото точно тогава, когато организаторите на състезанието са подготвили юбилейна купа на една от най-големите й конкурентки в сектора в страната и чужбина - Иванка Христова. Домакин на първенството на полуострова е София, а преди това Иванка Христова девет пъти е триумфирала. Точно на десетия юбилеен път добруджанката я побеждава и купата не е връчена.
7 пъти Елена Стоянова е избирана за Спортист №1 на Добрич. Тренира до 1982 година, след което работи като преподавател в ОУ “Панайот Волов”.
Съпругът й се казва Коста Симеонов - бивш щангист и борец. 

 

|