Надежда Хлебарова

НАДЕЖДА ХЛЕБАРОВА

1935 -

Надежда Василева Хлебарова е родена на 11 октомври 1935 година в село Телиш (Плевенско). През 60-те, 70-те и 80-те години тя е извела до златните медали у нас и в чужбина десетки свои възпитаници.
Малцина знаят, че преди да се захване с Царицата на спортовете, “желязната” треньорка има в своята биография 29 скока като парашутиска и шесто място на състезание по стрелба в Звездец. През 1961 година - на състезание във Варна, на стадион “Юрий Гагарин”, специалисти я забелязват как стреля и канят на следващия ден да участва и в първенството по лека атлетика - в хвърлянето на копие и диск. Стига до първото място, за да си каже и тя, че това ще бъде начина й на живот през следващите няколко десетилятия. Първият й братовчед Никола Николов я уговаря да се запише в треньорската школа по лека атлетика във ВИФ (НСА), а брат й Димитър, който по това време е семеен, финансово й помага да завърши успешно. През 1964 година Хлебарова започва да подготвя ученици в Добрич. Първият й възпитаник Белчо Белчев, който вече имал опит в този спорт при друг треньор, стига до златото на републикански шампионат в дисциплината хвърляне на копие с рекорд. 
Най-титулуваната възпитаничка на Надежда Хлебарова безспорно е трикратната участничка на Олимпийски игри - гюллетласкачката Елена Стоянова. Всеотдайният труд и на двете и 17-годишно приятелство помежду им са основните причини те да оставят трайна диря в българската лека атлетика.
Другото голямо име сред състезателите на треньорката е Руска Джендова, която има 23 поправки на републиканските рекорди при младшата и старшата възрасти в тласкането на гюлле, две върхови постижения на Балкански игри и два рекорда на турнира “Дружба”. Има бронзов медал от еврошампионата за девойки в Дуисбург.  
Възпитаничката на Хлебарова Петя Жечева стига до пето място на Световно първенство, а Дияна Стоянова се класира четвърта на Европейско и шеста на Световно. 
Рекордът на Живка Димитрова на първенството на България в зала при девойките старша възраст все още е на нейно име, но сред най-големите й успехи е и сребърен медал от европейско първенство.   
До най-високото стъпало на почетната стълбичка Надежда Хлебарова извежда още: Миланка Вълкова, Кръстинка Василева, Слави Добрев, Ивелин Керанов, Божидар Лазаров, Живка Димитрова, Ангел Явашев, Асен Асенов, Валентин Кралев, Томи Куюмджиев, Снежана Василева, Янка Недялкова, Донка Маркова, Добринка Василева, Йорданка Друмева, Дияна Стоянова, Петя Жечева, Димитър Димитров, Георги Стоянов, Ради Радев, Кольо Шестаков, Жулиета Рашкова, Магдалена Петрова и др. Докато е треньор, тя подготвя предимно състезатели за тласкане на гюлле, хвърляне на копие, мятане на диск и спортно ходене.  
От първия секретар на БКП Димитър Димитров Надежда Хлебарова е издействала в спортен комплекс “Простор” в Добрич да бъде отпуснат терен, където да тренират хвърлячите. Място, на което по-късно ще израснат имена като Галин Костадинов - участник на Олимпиадата в Атина през 2004 г., Мирослав Костов, Андриян Андреев, и на което своите занимания ще води националният тим на България. 
Надежда Хлебарова е първата жена в леката ни атлетика със званието “Заслужил треньор”. Федерацията я удостоява с него през 1980 година.
През 1990 година тя заминава от Добрич и работи две години като преподавател в спортното училище в Плевен, преди да се пенсионира.
Голямата треньорка, която беляза своя живот и този на мнозина свои състезатели с леката атлетика, дължи това на една случайна своя визита в добруджанския край през 1956 година. Тогава тя идва на гости на доведената си сестра в Генерал Тошево. Там баща й живее с новото си семейство, след смърта на първата си съпруга и майка на Надежда Хлебарова. Тя получава предложение да започне работа в химическата лаборатория в ИПС “Добруджа” и приема поканата. След пет години и половина започва да се занимава с лека атлетика. 
Фамилията й идва от прадедите й, които били хлебари. Съпругът й Любен Гетов почива през 1986 година, а синът им Александър работи във френската столица Париж.
 

|