Марияна Минчева

МАРИЯНА МИНЧЕВА

Марияна Атанасова Минчева е родена на 6 ноември 1959 година в град Балчик. Завършва Икономически техникум във Варна, после ВИНС -Варна и ВПИ - Шумен.
Най-напред започва да се занимава с волейбол, когато е на 13 години. До 15-годишната си възраст живее при родителите си в балчишкото село Гурково. След това, като ученичка в Икономическия техникум във Варна, продължава да се занимава с волейбол, докато за академичното гребане я открива първата й треньорка от “Черно море” - Сия Нейкова. От 1975 до 1985 година Минчева се занимава активно със спорт, като осем от тези години е национална състезателка.
Участва на много международни състезания, световни първенства и на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Гребала е на четворка с кърмчия, както и на осморка.
Пет пъти е републиканска шампионка на България - 2 пъти при девойките и 3 пъти при жените. Четвърта е на осморка на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Финалистка е на Световното първенство в Блед през 1989 г. Два пъти е четвърта на Световни първенства - Мюнхен (Германия) през 1981 г. и Люцерн (Швейцария) през 1982 г.  През 1981 г. e шампион на Франция. През тези години печели много златни, сребърни и бронзови медали от международни състезания. Няколко години намира място в десятката на най-добрите варненски спортисти, както и в десятката на “Черно море” за 70-годишния юбилей.
Норматива за участие в Олимпиадата покрива на състезание на регатата в гр. Люцерн в Швейцария, което негласно се води като открито Европейско първенство. Надпреварата ще се запомни като една от най-силните, тъй като финалистите от там отивали на Олимпийски игри. В тази регата Марияна Минчева има сребърен и бронзов медал. Добруджанката пише своите хубави страници от спортната си история и на регатата във Виши - Франция, която е репетиция за световни първенства. Там Минчева стига до златното отличие.
Пътят обаче до тези успехи не е никак лек. Днес златната ни гребкиня дори казва, че тренировките й били толкова тежки, че сега й звучат като сериал от фантастичен филм. Преди 2-3 години, когато прекарвала летните си ваканции в с. Гурково, е намерила дневниците, които е водила по това време. Когато е видяла, че е вдигала на тренировка по 50 тона щанги, бягала е по 20 км на контролно по ски, гребала е по 80 км на ден, е останала повече от шокирана, направо не можела да повярва, че това се е случвало със самата нея. Едно от нещата, които я мотивирали с голямо желание да се състезава, е когато види как светът става на крака за България, как звучи “Мила Родино” и как се вее българският трибагреник.
От самата Олимпиада Минчева не може да забрави и миг от вълнението на водната писта, както и престоя в олимпийското село. Незабравими ще останат срещите й с Хуанторена, с руските баскетболистки, с английските гребци… Това, че САЩ бойкотираха игрите, при тях не се е отразило особено, тъй като от техните конкуренти всички са участвали - руснаци, германци, румънци, англичани и др.
Треньорът на осморката на българките е бил Емил Нейков. Той е имал нелеката задача да управлява 8 жени! Едва обаче сега неговите състезателки си дават сметка какво му е струвало. Именно и заради това той за цял живот е останал човекът №1 в сърцата на тези 8 емоционални, своенравни и знаещи какво искат жени.
На финала на Олимпиадата той изпратил своите момичета с думите: “Не забравяйте, че сега цяла България ви гледа и очаква от вас най-доброто, направете го, вие можете!”. Тези думи карат и до ден днешен Минчева да настръхне. Тя си спомня как, като ги чула, имала чувството, че осемте могат и планина да повдигнат, но... стигнали финала четвърти. Били много разочаровани, че не успели да се завърнат поне с медал от този голям спортен форум.
През 1985-86 година Марияна прекратява състезателната си кариера и се отдава на икономика и финанси.
Тя е “Заслужил майстор на спорта”. Почти 10 години е председател на гребен клуб “Черно море” - Варна, до 2002 г., когато се мести да живее в София. От 2002 до 2004 година е генерален секретар на Българската федерация по гребане.
Има дъщеря Красена - мениджър на фирма и зет Георги - композитор.
Дъщеря й няколко години е била състезателка по академично гребане и като майка си достига до републиканската титла.
Минчева работи в Министерството на правосъдието. Автор е на книгата "Он лайн самота”, която излезе тази година.
В Гурково се връща с много любов и хубави чувства. Казва, че един ден отново може да заживее там.
 

|