Невяна Митева

НЕВЯНА МИТЕВА

Невяна Митева е родена в Добрич на 2 май 1970 г. В родния си град учи в Основно училище "Васил Левски" и в спортното училище "Георги Ст. Раковски". Продължава обучението си за висше образование в НСА "Васил Левски", откъдето е магистър със специалности учител по физическо възпитание и треньор по плуване. Втората магистърска степен получава във Военна академия "Георги Ст. Раковски" - специалност "Организация и управление на оперативно-тактическите формирования от Военновъздушните сили". Откроява се като ученолюбива, дисциплинирана и отговорна, което е причината за отличните й оценки в дипломите.  Днес е подполковник в Канцеларията на Генералния щаб на Българската армия в София.
Невяна Митева започва да се занимава активно с плуване през есента на 1979 г. - при Николай Колев, млад треньор, който тогава сформира първите си групи на ноооткрития плувен басейн "Русалка" в Добрич. По-рано през годината в ОУ "Васил Левски" са минавали и други треньори по плуване, но докато се "накани" да отиде на басейна, Невяна се разболява тежко от дeзинтерия и прекарва почти цялото лято в инфекциозната болница на града. Брат й - Димитър Митев, вече плувал при треньора Юлиян Пейчев, който бил разпределен от София с цел развитие на плуването в Добрич. Той я завежда да види басейна и покрай него се запалва за спорта. Продължава да се занимава активно и успехите й започват да се трупат. От шампионските титли на градско, окръжно, регионално (Източната част на Р България - с участия на клубове (тогава дружества) от Варна и Бургас) първенство до републикански титли за възрастта й, а по-късно и за девойки младша и старша възраст, както и за жени. Основните стилове, в които се състезава, са бътерфлай свободен стил и съчетано плуване. Основните дисциплини са 50 м, 100 м, 200 м до 400 м в свободния стил, 50 м, 100 м и 200 м бътерфлай и 200 м и 400 м съчетано плуване. Рекордите й за жени са рекорди на Република България и все още са записани на името на Невяна Митева в дисциплините: 100 м и 200 м бътерфлай, на 50 м басейн (олимпийски размер) и 100 м и 200 м бътерфлай и 200 м съчетано плуване, на 25 м басейн (какъвто е добричкият басейн "Русалка"). По време на спортната й кариера талантливата плувкиня е изведена до успехите благодарение на треньорите, с които е работила. Това са Димитър Бобев, Панчо Гюрков, Паун Лазаров и Красимир Туманов. Безспорно с най-голям принос е първият й треньор Николай Колев, който я изгражда не само като спортист, но и като личност. Невяна Митева има над 120 медала, купи, отличия и грамоти от различни по ранг сътезания в страната и чужбина. Най-важните от тях са шестото място в смесената щафета 4 х 100 м и десето място на 100 м бътерфлай на Олимпиадата през 1988 г. в Сеул, Южна Корея. Има шесто място на 200 м бътерфлай на Европейско първенство през 1987 г. в Страсбург, Франция - постигнати за спортното дружество "Добруджа". Второ място на 200 м бътерфлай и трето място на 100 м бътерфлай на Купа Европа в гр. Сабадел, Испания, но вече като състезател на ЦСКА. Има титли от Балкански игри от детска възраст до жени, както и много призови места от международни турнири. Рекордът на Митева на 100 м бътерфлай е поставен в гр. Антверпен в Белгия през олимпийската 1988 г. Другите й върхови постижения са постигнати в "български води" на басейните в София и Благоевград през същата година, която е била и за покриване на нормативите за Олимпиадата в Сеул. Усърдно се труди и за следващата Олимпиада в Барселона през 1992 г., но много уважителната причина за неучастието й там се казва нейният син Славян. Той е роден на 4 март 1993 г. Именно за това днес Невяна го нарича "Моята Барселона".
Изключително трудна е подготовката й за Игрите в Сеул. След Москва - 1980 г. и Лос Анжелис - 1984 г. това щеше да бъде най-мащабната (без бойкоти на страни-членки на МОК) Олимпиада. Не случайно е една от най-успешните за българските спортисти. Тренирали са по пет пъти на ден. Три от тренировките са били на вода (както казват плувците), а две на суша, с допълнително натоварване. Общо физическата подготовка на суша била много разнообразна - кросове, каране на ски-писалки, разтягане на определени мускулни групи, до тежки силови тренировки с вдигане на тежести, тренажори и тестове за максимални бройки в дадено упражнение. Невяна Митева е ставала в 04:30, за да бъде в басейна в 05:00 ч. Плували са на смени и са се редували с плувците от ГДР и СССР.  Закуската била в 07:00 ч., а от 08:00 било началото на първата суха тренировка. В 09:30 започвала втората водна тренировка. На обяд тимът е имал малко почивка, след което следвала втората суха тренирoвка и третата водна. Било ненормално изморително, но и в същото време много весело и задружно, защото били голям разширен отбор, мъже и жени, събрани от плувните клубове от цялата страна. Празнували рождените си дни и са си правили много празненства с колегите си от другите спортове или други страни. Често на спортната база Белмекен са се събирали състезатели от няколко спорта от различни страни и сами са си правили шоу-програми за някой празник със сценарии и собствени стихове и костюми. Съотборници на Невяна са били  такива имена в плуването като Таня Богомилова, Антоанета Френкева, Соня Дангалакова, Цветан Голомеев, Бистра Господинова, Георги Михалев и много други. Имали съвместни подготвителни лагер-сборове и в чужбина - в ГДР и Русия, с техните плувци. Един от моментите, който Невяна Митева няма да забрави от 1988 година е, когато са прелетяли над Великата китайска стена и дълго време, поради ясното време, тя се е нижела по хребетите на планините под погледа й. Имало е момент от полета, когато ясно се виждал новият ден и нощта. Тя се опитала да го заснеме, но възможностите на фотоапаратите от тези години били доста по-скромни от съвременните. Един от най-щастливите и незабравими моменти за Невяна по време на престоя й в Южна Корея е спечелването на първия български медал по плуване на Олимпийски игри. Съотборничката й Антоанета Френкева стига до бронза на 200 м бруст. Били са общо четирима българи на огромните и препълнени трибуни, за да окуражават нашите Таня и Тони с българския флаг в ръце. Еуфорията била голяма. Невяна толкова много се радвала, като че ли тя е станала медалист. А ден след това, когато Таня Богомилова става олимпийска шампионка, а второто място заема Антоанета Френкева, щастието в отбора е неописуемо. Българските плувци стават сензация за големите сили в плуването, а покойният вече журналист Никола Ексеров се разплаква при коментара си на това събитие. Не маловажно е и шестото място в смесената щафета. Нашите плуват в краен коридор - най-неудобният, "обиращ" вълните от средните коридори. Въпреки всичко, българите влизат в ТОП 6 на големия спортен форум. След финала Бистра Господинова и Невяна Митева дори се разплакали от натрупалото се напрежение. Българите не крият, че са очаквали по-добро класиране, но при конкуренцията в плуването, когато няколко отбора се подреждат в половин секунда с разлика от стотни от секундата, това е било голямо постижение. По програма дисциплините на Митева са били след неповторимите успехи за българското плуване и сега - от дистанцията на времето, добричлийката споделя, че се е изразходвала емоционално и това е намалило значително личните й резултати. В Южна Корея Невяна се срещнала и ръкувала с личности като Арнолд Шварценегер (актьор и настоящ губернатор на Калифорния), Едуин Моузец (един от най-великите атлети), плувеца Владимир Салников, баскетболиста Майкъл Джордан и много други спортисти.
След Олимпиадата е посрещната много радушно и топло от добричлии. Ръководството на дружеството й организира официално посрещане и отбелязва тържествено успеха й. Невяна Митева е "Заслужил майстор на спорта". Удостоена е с орден "На труда" - бронзов за отлични успехи от Държавния съвет на НРБ. Наградена е с нагръден знак "За вярна служба под знамената" от министъра на отбраната на Р България. Притежава многобройни грамоти и наградни отличия - както в областта на спорта, така и във военната й професия. Награждавана е и от началника на Генералния щаб на Българската армия и други началници и командири. Спортист №1 на Добрич е за 1987 г. и 1988 г. След изключителната кариера на състезател клуб ЦСКА й дава възможност да доразвие уменията си и в треньорското поприще. Успехите й са свързани с изграждането и организирането на отбори от момичета и момчета в няколко възрасти. Мартин Желев, който е възпитаник на Невяна Митева, достига до републикански титли в различните възрасти до мъжете и в момента "жъне" успехи по сините коридори. С активния спорт добричлийката приключва през лятото на 1992 г., но след време отново показва възможностите си, като става републиканска шампионка на 50 м свободен стил на басейн "Дианабад" в София през 1997 г. Тогава изравнява републиканския рекорд на Румяна Каварджикова от "Локомотив-Пловдив". Този успех постига с треньорката Лиляна Кръстева. Това е и последното й първенство като състезател. На него успява да изненада много от младите "звезди" в плуването, които по време на шампионата й споделили, че не знаели коя е.
Митева си е обещала след приключване на военната й кариера да продължи да се занимава с плуване - като треньор. Счита, че има безценен опит и трябва да го предаде на младите ни сънародници.
Голямата ни плувкиня не се е разделила с родния си Добрич, тъй като семейството й живее в града. Състезателната й кариера, а по-късно и работата й като треньор в ЦСКА й "наложили" промяна на местоживеенето. В момента е подполковник от Генералния щаб на Българската армия и работи в международния отдел на Канцеларията на началника на ГЩ на Българската армия. Работата й е изключително динамична и отговорна. Невяна е изключително благодарна на спорта, че я е подготвил да се справя в различни напрегнати ситуации.

 

|