Симеон Колев

Симеон Колев

1933 - 2008

Роден на 30 септември 1933 година в село Михай Витязу в Румъния. Семейството му се преселва в добричкото село Победа през есента на 1940 г. Учи в началото училище в село Минково, след което продължава основното си образование в село Победа. В Добрич завършва средно образование в Педагогическата гимназия. През 1955 г. се дипломира в Държавния техникум за физическа култура и спорт “Васил Левски” в Пловдив и е назначен на работа като учител по физическо възпитание в ОУ “Отец Паисий” в Добрич. Там среща човек, който истински обича спорта - директорът Тодор Тонев, който му помага много за развитието на вдигането на тежести в Добрич. През ноември 1955 г. е определен за хоноруван треньор по вдигане на тежести и така започва тренировки в построен нов салон към училището.
Първите занимания са проведени с щанга, чийто лост се върти трудно и това затруднява състезателите, пречи и за правилното изпълнение на движенията. Състезателите на Колев обаче са твърде амбициозни, за да се откажат заради такова неудобство. Първото градско първенство се провежда през 1956 г. На него постигнатите резултати не са високи. През май същата година добричките щангисти участват и в Окръжния шампионат (Варненски окръг). Домакин на първенството е град Добрич. Ръководеният от Симеон Колев отбор завоюва първото място. Четирима от тежкоатлетите му добиват право да се представят на републканския шампионат. През есента на 1956 г. треньорът започва следването си във ВИФ “Георги Димитров” (НСА) - специалност вдигане на тежести. Завръща се в родния си град през 1961 г. Веднага е назначен за треньор по вдигане на тежести и директор на обединената спортна школа към ОС на БСФС. Състезателите на Колев са на крачка от спечелване на отборната шампионска титла още на първото републиканско първенство за юноши след завръщането му. Това става в Нова Загора. За втори път шампион е Радослав Добрев. С всяка изминала година конкуренцията  става все по-жестока, но добричките щангисти запазват позициите си. През 1963 г. тимът е трети при юношите, а през следващите две години заема второ място.
През есента на 1965 година Симеон Колев е изпратен на специализация в СССР. Там той наблюдава тренировките на съветския национален тим, който се подготвя в Сочи за предстоящото Световно първенство. Обменя опит със съветските си колеги, след което - при завръщането си у нас,  споделя видяното с българските треньори. През 1966 г. е назначен за старши треньор на мъжкия ни национален тим, с който работи до 1969 г.        
С голяма воля представителният ни тим се подготвя за световното първенство в Япония. В навечерието на шампионата на планетата домакините отказват входни визи за отбора на ГДР, по политически причини. Това принуждава нашите да се солидаризират и да откажат участие в първенството, въпреки положения двегодишен труд. Почти по същото време националите вземат участие в предолимпийската седмица в Мексико с четирима състезатели, които подобряваат националните ни рекорди и вдъхваат увереност за добро представяне на предстоящите Олимпийски игри. На Европейското първенство в Ленинград (Санкт Петербург), което предхожда Олимпиадата в Мексико, в отборното класиране българите делят трето-четвърто място с отбора на Унгария, което е атестат за добрата работа в тима. На самата Олимпиада Колев обаче разбира, че съперниците им са ги изпреварили по отношение на методиката. След Игрите и преди тях много от националите ни постигат победи в големи състезания и подобряват световни рекорди за юноши и национални за мъже. Все още обаче те са далеч от върховите постижения при мъжете. От Олимпиадата в Мексико Колев няма да забрави как Младен Кучев прави два несполучливи опита на 107,5 кг в “изхвърлянето”. Пред опасността да получи “нула” в състезанието, треньорът го убеждава да сложи на щангата още 2,5 кг. Изпраща тежкоатлета на подиума с думите: “Ще успееш”. И наистина състезателят успява, а в този тежък момент Колев си отдъхва. В тази ситуация той се сблъсква лице в лице с рисковете в професията, която изисква човек да може да понесе всички последствия от неуспеха, както и успехът да бъде постигнат, като се търсят най-правилните пътища, за да бъдат изведени състезателите по-напред.
През 1969 г. Симеон Колев се завръща в Добрич и е назначен за директор и треньор на школата. Заедно с Райчо Грозданов и Стефан Цончев започва да прилага най-съвременните методи в тренировъчния процес. Така идват републиканските титли на Ради Атанасов и Цанко Василев при юношите младша възраст, а в отборното те стават втори в страната. При старшата възраст триумфират Енчо Липовански и Атанас Недялков, а през 1973 г. това правяят Станьо Марков и Румен Куртев.
Симеон Колев винаги е смятал, че треньорът трябва да е със силен характер, за да възпита добри състезатели. Той единствен е можел да им вдъхне увереност в силите, да сложи край на колебанията им. През април 1973 г. неговите възпитаници Станьо Марков и Анатолий Ангелов решават да се откажат. Първият не е подобрил световният рекорд за юноши в “изтласкването”, а вторият иска да покрие изискванията за майстор на спорта. Треньорът успява да разговаря с тях и да ги убеди да се завърнат в спортната зала, за да не захвърлят с лека ръка онова, което са градили с години. Малко по-късно двамата тежкоатлети  реализират мечтите си. През 70-те години възпитаникът на Симеон Колев Енчо Липовански стига до републиканската титла при мъжете и до други отличия от големи състезания. През тези години треньорът открива Красимир Керанов, който за изключително кратко време настига най-добрите. През 1978 г. печели републиканската титла за юноши, а през следващата година вече е световен и европейски вицешампион.  
Възпитаници на Симеон Колев са били още Ненчо Станиславов, Милуш Милушев, Стефан Цончев, Лъчезар Цветанов, Марин Вълчев, Снежана Василева и много други.
Самият Колев като състезател е защитавал цветовете на “Академик” (София) от 1957 до 1960 година и на “Добруджа” от 1960 до 1962 година. Негов личен треньор е бил Ангел Акрабов. Той постига най-добро класиране през 1960 година, когато е трети при мъжете.
Симеон Колев е заслужил треньор от 1985 година. 
Женен за Живка. Имат две деца - Марияна и Николай.

|