Стефан Димитров

СТЕФАН ДИМИТРОВ

Роден е на 9 декември 1957 година в каварненското село Травник. През 1977 година завършва средното си специално образование в ЦСУ "Олимпийски надежди" София. След това се записва да учи в Национална спортната академия, но там изкарва само две години. Започва да се занимава с вдигане на тежести от 1972 година. Първият му треньор е Райчо Грозданов. Стефан Димитров е бил в първи курс в Техникума по механотехника "М. Ломоносов" в Добрич, когато в час по физическо възпитание е дошъл Грозданов, за да избере състезатели, които да се занимават с този спорт. Избрал няколко ученици, но от цялата група само Стефан Димитров продължил тренировки. На първото му състезание през 1973 година е направил нула при юношите, но след това неговата състезателна кариера като щангист е вървяла по възходяща линия. Първи е на републикански първенства от 1974 до 1986 година. През 1974 г. става шампион на Спартакиада в зала "Дан Колов" в Севлиево, където участва в кат. до 52 килограма. До върха стига, след като подобрява три европейски рекорда и три световни. Като юношески национал е бил включен в групата за световното първенство в Марсилия, но тогава неговия съгражданин Насуф Мемиш е бил в категорията му и е представил страната ни. През 1975 година  Стефан Димитров става републикански шампион при мъжете и балкански първенец. Година по-късно той е световен шампион при младежите с три рекорда на планетата в Полша. След това състезание е започнала подготовката му за Олимпийските игри в Москва. От 1977 до 1979 година е състезател на ЦСКА докато отбива военната си служба. Втори е на световното първенство за младежи в София през 1977 година. Година по-късно е трети на европейското в Чехия, първи на Балканиадата в Гърция и пети на Световното в САЩ, където завоюва бронзов медал в движението "изхвърляне". В предолимпийската 1979 година добричкият щангист е сполетен от нелепа контузия. Чистачките в спортната зала се престарали с миенето и при излизането да вдига щангата Стефан се подхлъзва и изпуска 145 килограма отзад на крака си. Скъсал връзки на левия си глезен в резултат, на което 6 месеца му е била нарушена подготовката. Професор Д. Шойлев е искал да му направи операция, но добричлията е решил да стисне зъби и да продължи да тренира, тъй като при една интервенция, той със сигурност щял да се лиши от участие в Олимпиадата. Така втората половина от предолимпийската година му е преминала във възстановяване в София. През пролетта на 1980 година е участвал на Европейско първенство в Белград, където станал шампион в категория до 60 килограма. Благодарение на това постижение той е спечелил квота за Игрите в Москва. На шампионата е победил легендарния руски щангист Саркисян. След първенството на Стария континент националите по щанги веднага били "затворени" на лагер-сбор за Олимпиадата. "Трикольорите" били водени от Иван Абаджиев, а личен треньор на Стефан Димитров бил Нораир Нурикян. Тренировките на националите били триразови - тежки и продължителни. Преминавали при железен режим, а по време на почивката на едно от заниманията състезателят е бил заловен да пуши цигара. Глобили го с 30 лева. Това било близо 1/3 от месечното възнаграждение на спортиста. Първата тренировка била от 8 до 12, след което спортистите обядвали. От 14 до 16 е било времето за сън, а второто занимание е било с продължителност от 16.15 ч. до 20 часа. След вечерята била последната тренировка за деня, която приключвала в 23 часа. По това време е имало негласно съревнование между Иван Абаджиев и треньорката по художествена гимнастика Нешка Робева. Двамата треньори се надпреварвали на кого състезателите му ще спечелят повече златни медали. Щангистите били хранени с пържоли, а гимнастичките "помпани" за успехи с...шоколадчета. Железните мъже на България обаче тайно носили мезета в стаите си и през терасите са давали на златните ни момичета. Последните месеци преди Олимпиадата тежкоатлетите имали забрана да напускат хотела. Треньорският щаб се притеснявал, че някой може да им сложи допинг или пък състезателите сами да се контузят. В Москва добруджанецът участва в кат. до 60 кг. Записва двубой от 287,5 кг. Този резултат му носи сребро. Шампион става Виктор Мазин от СССР с 300 кг, а трети е полякът Качмарек. Постижението на Мазин е по силите на добричлията, който на тренировка дори вдигал 180 кг в "изтласкването" и 150 в "изхвърлянето". Не можал да повтори тези резултати, тъй като подготовката му преди Игрите в руската столица е била нарушена. Имал проблеми и с един зъб. Били му 5 упойки и му направиха операция, за да го извадят. Стефан  Димитров обаче остава доволен от отличието, което е донесъл на родината си, тъй като град Добрич е нямал медалист от Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г. За отличието си олимпийският ни вицешампион получил чисто нова "Лада 1500" и 1400 щатски долара от федерацията, а от Добрич му дали 400 лева, касетофон и други предметни награди. Бил посрещнат като голяма звезда. Постлали му червена пътека, по която да мине. Стотици негови съграждани са дошли да го поздравят. Снимали се с него и му подарявали цветя. През 1987 г. Стефан се жени и споделя на съпругата си как са го посрещнали. Тя му разказала, че тогава случайно минала покрай тълпата с хора и си помислила, че посрещат някоя голяма личност. В спортната визитка на Стефан има и участие в турнир на британската общност в Мелбърн, Австралия, през 1984 г. Преди турнира добричлията, Кевин Блак от Нова Зеландия и Нютон Бароу от Англия били качени на един камион и обиколили големия град. Докарали цял клас с деца да ги пипнат за късмет и да видят жив олимпийски медалист, спомня си Стефан Димитров. Година след това добричлията е бил включен в състава на националите за участие в Световното първенство в Швеция. Той е в една категория с легендарният Наим Сюлейманоглу, който по-късно не само става шампион, но и един от най-големите щангисти за всички времена. Стефан Димитров не е бил допуснат да представя България в категорията независимо, че имал същите резултати като тези на Наим. Шефовете на федерацията се мотивирали, че добруджанецът бил с 10 години по-възрастен от съотборника си и е трябвало да даде път на по-младия щангист. През тези години двамата тежкоатлети били конкуренти в спортната зала, но извън нея - големи приятели. Сюлейманоглу дори гостувал на съотборника си в Добрич. Година след това Стефан Димитров прекратил състезателната си кариера, но преди това участвал в Панамериканските игри в Куба. Паралелно с това се провел и турнира "Маноел Соарес". Добруджанецът станал втори след представителя на домакините Даниел Нунес. Така многократният републикански шампион при юношите и мъжете, който има златен медал от Европейско първенство за мъже, седем титли от Балкански шампионати, три първи места от Европейско за юноши и едно злато от Световно за юноши, завършва със сребро своята голяма спортна кариера, овенчана също със сребро от Олимпиада. Стефан Димитров е избран за Спортист №1 на Добрич през 1980 година. По професия е ел.техник, има седми разряд. След като се отказал от спорта започнал работа като ел. монтьор във фирма от 1990 до 1999 година. Бил е девет месеца ел. техник в украинския град Южний. Получава доживотна премия заради спечеленото отличие в Москва. В знак на признателност се отблагодарява на хората, като безвъзмездно им оправя бойлери, печки и други ел.уреди. През декември 2007 година Стефан Димитров е бил удостоен с почетен знак по случай 60-годишния юбилея на федерацията по вдигане на тежести. Стефан Димитров не съжалява, че не е завършил образованието си в НСА. Горд е, че 16 години се образовал при Иван Абаджиев. Това е човекът, който го научава как да израсне не само като спортист, но и  като личност. Съществен принос за изграждането на Стефан Димитров като голям състезател има и треньорът Стефан Цончев, под чийто ръководство е тренирал близо 6 години. Женен за Теодора Димитрова, имат дъщеря - Невена.

|